И... не самотна...И не сама....

 Тази нощ ме изсънувай цялата! Не ти ли писна да го казвам вече? Четеш ли го, омръзна ли ти? Или ти е за Фърст? Ako е последното, то сега ме чуй ...
Топлината в стаята е попила в мен... Музиката, ти знаеш коя точно, е навлезла вече в сърцето ми... Спомените се изтръгват от душата ми... Чувствата... Дааа, чувствата... Те никога не си отидоха. Аз ги гонех, те пък не ме чуваха... Дали ми бяха досадили.  За малко бяха. Признавам. Защо не си ги взе със тебе? Остави ми ги като завещание... Дългосрочно завещание... Без дата на годност. Без източване на разходи... Без обедняване след него...
Само с изтощаване. От липса. От несподеленост....
Затова ще те очаквам в съня ми. Нека там ме заредиш! Нека там съм сбъдната и силна!
И... не самотна...И не сама....

-zuzara-