Помниш ли...

Помниш ли, когато веднъж счупих огледало, и ти казах: "Край с Любовта ми! Току що счупих огледало..."
Ти ми отвърна да не вярвам в тия глупости.
И аз повярвах тогава на теб...

Помниш ли?
И аз бях забравила :) Преди малко го прочетох някъде... и си спомних...

Е, Северняко, доверих ти се :)
Но къде си ти сега? Там, при слънчевото, но ледено кралство. Там. Но без мен...
Нали?
Аз пак смятам да не вярвам.
Защото... Огледалото "отнесе" нашата любов.... кой знае къде....

Много ме нарани....

Много ме нарани. 
Толкова много...
Няма да забравя. 
Знам, че тази болка ми е в помощ. 
Със сигурност ми е в помощ...
Отърси ме от болните илюзии и глупави мечти... 
Всъщност, никак не бяха глупави. 
Просто... са неосъществими. 
Всъщност... съвсем осъществими са. 
Но, ако и от другата страна стои сериозен, силен човек. Не слабак. Беглец. Чуплив... И чупващ. Убиващ Мечти, Вяра и Копнежи... Убиващ Шансове... Унищожаващ родени(създадени) песни...