Любовта, която си раздала....

"Все още вярвам, че нощите, в които си седяла будна, чакайки едно обаждане, което така и не е дошло, ще бъдат заменени от часове на разговори с някого, който не иска да затваря телефона. Няма да се чувстваш сякаш го отегчаваш. Няма да си единствената, която задава въпроси, за да поддържа разговора. Няма да си единствената, която заспива с широка усмивка на лицето. Няма да се будиш сутрин, чудейки се кога ще бъде следващото обаждане, защото телефонът ще зазвъни веднага."


Любовта, която си раздала, ще се върне при теб един ден

Източник:  https://m.dama.bg/

Прекалено много ноти...

Толкова много изписах за тебе,
толкова лирика, излезе от сърцето ми,
толкова музика изпя душата ми...
Толкова много любов ти дадох за отрицателно време...
Дали не те задуших..?!

И аз получих, не отричам...
Но тя се спря някъде по пътя...
И явно нотите ти дойдоха в повече. Прекалено дълга стана за слушане творбата...

Но ако ти е непосилно да я слушаш, как тогава ще успееш да я изживееш?
Как ще можеш с мен да я споделиш?

текст - Zuzara Raykova
снимка - Владимир Кабрански

Вече ми омръзна...

Вече ми омръзна да чета зодиаците. Улавям се, че търся в тях решения и отговори. За твоята липса в дните ми. И Мълчанието в нощите. Изморих се хиляди въпроси на себе си да задавам,  да чакам знаци и отговорите сама да  разкривам...
Някак не е честно така. Отново съм поставена под нечия зависимост. А едва от настоящата се отървавам. Нима по същият или подобен начин, ще протича всичко?! Как да нося пак подобности в себе си, щом още "чистя" остарелите отдавна...?

текст - Здравка Райкова (xabiba)
снимка - Владимир Кабрански