четвъртък, 8 ноември 2018 г.

Единствено нежността ти...

Искаш да се затъжа вероятно.
Веднъж го беше казал добре.  А аз пък помня добре. И знаеш ли, постигаш го прекрасно! До степен на апатия от настроението ми.
Приписвам ти какво ли не през тези дни. Неща, които не са ти никак невъзможни. Но са болезнени за мен. ПОМНИШ ли? Казвала съм ти го и преди... Ще ме боли. И макар да го предчувствам, донякъде да те разбирам, МНОГО ще ме заболи.
После как ще успея да се утеша?
Незнам дали ще мога...
Единствено нежността ти би успяла...
Единствено тя!...

четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Аз все си пиша.... дълго...


Аз все си пиша.... дълго, многословно, вероятно и... досадно.... щом ме оставяш все сама да си довършвам мислите... усещанията... Нима, ако търсех монолог, нямаше да го постигна?
Е... постигам го. Имам твоята помощ за това ☺
Но не това е повикът на желанието ми. Усещам с всички сили как ме пренебрегваш. И дори не се стараеш да го скриеш... И защо да го криеш? Нали трябва да го знам... Веднъж го спомена, защо да бъдеш груб...

Добре, веднъж си бях обещала, но не успях. Да бъда сдържана, едносрична, кратка, за мен е страшно трудно, нетипично, но ще положа това усилие. Не заради теб. Заради себе си. За да не бъда досадна, несъобразителна и отегчителна. За да съхраня себеуважението си, да съхраня себе си. И без друго се съмнявам, че изобщо ме цениш... щом по време на разговорите изчезваш съвсем просто. Без "Чао" дори...
Това означава много в моите очи... Много тъга, много несигурност и съмнения, много често плачещи очи...

Понякога много боли...

2.11.2018 г.


вторник, 30 октомври 2018 г.

в скута и да притихна...



събота, 27 октомври 2018 г.

Настояща власт

Наистина не разбирам.
Обич е. Нежност. Страст. Желание.
Копнеж... Мечтание...
Защо се промушва и тази тъга между тях?
Тя е разстоянието, което всякак ни дели...
Ала е и несигурност в бъдещото Нас...
Все въпросителни от тази, настоящата власт...


вторник, 23 октомври 2018 г.

Уникален начин...

Имаш уникален начин да ме разстройваш. Правиш го с толкова тактика и може би не подозираш, че в твоето засягане всъщност мен ме нараняваш. Свръхчувствителността ми се изостря до краен предел! И от нежността в усмивките ми преминаваш към момент на тежест и връхлетяла тъга...
И после знаеш ли, как нараненото в  мен да успокоиш? Знаеш ли, как, сълзите ми последвали да утешиш?...