Предадена

Докато аз се пазех за теб, ти вече отдавна си ме предавал. И съвсем по "мъжки" се прикриваше с мълчание. Онова коварното, което считах за себе си като наказание.
Търсех причината в мен, чудех се кога и как съм наранила рачешката ти душа.

И докато аз се обвинявах, ти си материализирал неведнъж плътското си желание...
Колко жалко! Светът е пълен със самотни сърца...
А аз своето обрекох го на грешния човек...
Каква ирония само!

25.02.2019 г.



из "Писма до моето Раче"

текст - xabiba 

снимка - Владимир Кабрански 

До безкрайност те обича...

Разби ми сърцето. Дали знаеш колко много боли... С примка Северна си го завързал. И колкото повече се отдалечаваш, толкова повече я стягаш,
 и усилваш болката ми...
А те обичам. Силно,  страстно, всеотдайно... и погубващо...
Помолих те за малко време.
Само мъничко...
И обещах ти.
Поисках да ми Вярваш. Бях готова да се изправя пред всички, за да тръгна към теб!
Бях готова да браня Любовта ни с всички сили и от всичко!
 И толкоз малко ни остана...
Но ти се отдръпна на финалната права. Страх ли е? Несигурност? Изгубено търпение?
... или видя Любовта в плътта и я материализира.
 И ме предаде, може би... Защото така е лесно. А трудното те оттегчи.
 Така ли е, кажи? Омръзна ти до болка от чакането и Платоничната любов. Недостатъчна ли бях?
НЕдостатъчно изваяна в идеалите ти бях? Или без да ме достигна някак бързичко ме изживя...
И не ни даде шанс. Предпочете да ме "хвърлиш" в Ледовете на Игнора.
С отблъскващотото си мълчание пътят ми към теб затвори. Това ГЕРОЙСТВО се нарича! Да събудиш нейде онемялата Любов, а после да я прогониш егоцентрично. Без да жалиш онова тупкащото, което до безкрайност те обича...

Спирам се...

Спирам се.
Надявам се да "изслушаш"
творбата ми в уединение.
Въпреки многото ноти.
Но Това съм Аз.
Многословие...

и

Потъващите очи,
които те разбутаха...

Ако я обичаш...

Ако ти я обичаш, ще и вярваш!
Ако я обичаш Истински, ти ще и го  показваш  безусловно! Без да се налага тя да "си проси" късчета... Ти ще и го дадеш ! Защото  си достатъчно ЗРЯЛ,  за да си осъзнал, че Тя е специалната, Незаменимата, която си търсел, и ако се наложи ще изчакаш още малко. Защото тя е готова да ти даде всичко това! И ще го направи! А ти Трябва да и вярваш. Безусловно! И да БЪДЕШ С НЕЯ през целия  път, който ще премине до ТЕБ!
Ако поставиш дистанция, заради времето в което чакаш, (не забравяй, че това е и нейното чакане, нейното време..към теб!) защото не и вярваш; защото сравняваш степента на ощетеност; или защото просто не я обичаш достатъчно - това я наранява дълбоко и опустошава сърцето и...

23.01.2019 год.

Оставяш ме сама...

Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам... Объркано опитвам... но мълчанието ти ме убива...
Не толкова, че не съм себе си така. А че ми липсва твойта топлина, през дните... когато твоето търпение ги превръща в месеци... или години... За теб. Но и за мен.
Наистина ли със спокойствие издържаш да ме измъчваш така?

Оставяш ме сама... и не знам имаме ли се още един друг...