Ще ме търсиш...

И когато мине толкова време, че да се осъзнаеш, тогава ще ме търсиш сред досадните редове, които отделях само за теб, ще ме търсиш сред песните, на които създадохме нашите мигове, ще ме търсиш някъде из зодиака и фазите на Луната...
Ще ме търсиш...
Но ще намираш само спомени...
От които вероятно много ще те боли...

Когато Бриза изживява...

Когато Бриза изживява своите 

самотни нощи...

-2-

Намерих те, когато сърцето ти беше разбито
Напълних чашата ти, докато не преля
Отне ми толкова много да те държа близо
Страхувах се да те оставя сам 

Казах ти, че ще те хвана, ако паднеш
И ако те се присмиват, майната им
Вдигнах те от от твойте колена
Изправих те на крака
Само за да вземеш предимство над мен

Кажи ми какво е чувството да стойш там
Чувствайки се толкова високо, но толкова далече от това да ме държиш
Знаеш, че аз съм тази която те постави там
Име в небето
Става ли самотно понякога?
Мислейки си, че можеш да живееш без мен
Мислейки си, че можеш да живееш без мен 
Не знам защо 
Мислиш, че можеш да живееш без мен
Живееш без мен 
Скъпи, аз съм тази, която те постави там
Не знам защо

Дадох ти любов за стотици пъти
За да разкарам демоните от ума ти
Взех ги и ги направих свои
Не забелязвах, защото любовта ми беше сляпа

Пиедестала рухна...

Пиедестала рухна. Сгромоли се докрай. Ти още не го знаеш. Но ще те опресни.
Толкова високо издигнат, така красиво построен, сам го разруши. С мълчание, с пренебрежение, с доза подценяване и неумение да оцениш всичко онова, което подарих. Хиляди частици от мен. Частици от обич и чувства; частици от време и суета;
частици от написаните ноти от сърцето ми, които можеш да докосваш, винаги, когато решиш...
Подарих ти Мен...
 Ако ти домилее, с ръце ще ги помилваш, с носталгия и унес ще ги слушаш...
Има толкова неща, които за мен ще ти напомнят...
Ако някога забравиш какво е истинска любов, ще ги разгърнеш, ще се заслушаш...
И ще си спомниш...
И само това ще те връща назад... в нашето мечтано и неосъщесъвено ВРЕМЕ... към Мен...
Ти поне това си имаш...

15 март 2019г.

Когато Бриза изживява...

Когато Бриза изживява своите 

самотни нощи...

-1-

Заживях в тях...

Не те мразя. Никак. Дори съжалявам искрено твоята неорентировъчност в Любовта.
Ти бе изпълнил своята житейска мисия. Просто тя не съвпадна с моите мечти за теб. Онези, които ти сам роди и им вдъхна сюжет...
Аз съм си виновна, че заживях в тях още преди да имат шанс да се материализират...