Почти impossible...

Е, такова нещо не би било изненада. Но все пак се случи такава! И нищо, че Меркурий беше съвсем на крачка от ретроградността си. Съвсем на крачка... Но поднесе енергията си в аванс...
И ми върна спомените. С теб. С един съвсем неглижиран поздрав. Уж такъв. Но към мен.
Начерта едно тихо Дежавю...
Северния полюс разтопи ли се, Северняко?
Онези айберги в тогавашните дни, кога успя да ги разбиеш на хиляди парчета?
Какво направи с тия остатъци от лед?
От далече ли опари се от моя южен допир?
Да... Отдалече...
Защото близкото ти беше вече невъзможно. Много мостове се срутиха зад мен...
И стана почти impossible да ме достигнеш...
Но почти...