Докато аз се пазех за теб, ти вече отдавна си ме предавал. И съвсем по "мъжки" се прикриваше с мълчание. Онова коварното, което считах за себе си като наказание.
Търсех причината в мен, чудех се кога и как съм наранила рачешката ти душа.
Търсех причината в мен, чудех се кога и как съм наранила рачешката ти душа.
И докато аз се обвинявах, ти си материализирал неведнъж плътското си желание...
Колко жалко! Светът е пълен със самотни сърца...
А аз своето обрекох го на грешния човек...
Каква ирония само!
25.02.2019 г.
из "Писма до моето Раче"
текст - xabiba
снимка - Владимир Кабрански
Няма коментари:
Публикуване на коментар