Защо ли да се надявам?
Какви са тези мои мечти,
скроени от желание и зашити с конци от надежди...
Това си е моята съдба. Ще я извървя сама.
А хората по пътя могат да ме разведряват. Мога да им го позволя...
Но конците вече са силно изтънели... устояват с последни сили... да ме защитят...
А Реалността е сурова. Побеждава всички Мечти. Дори пътят им да е осеян от Лъчи. Тъмата ще ги прогони...
Тъгата ще се приюти...
Какви са тези мои мечти,
скроени от желание и зашити с конци от надежди...
Това си е моята съдба. Ще я извървя сама.
А хората по пътя могат да ме разведряват. Мога да им го позволя...
Но конците вече са силно изтънели... устояват с последни сили... да ме защитят...
А Реалността е сурова. Побеждава всички Мечти. Дори пътят им да е осеян от Лъчи. Тъмата ще ги прогони...
Тъгата ще се приюти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар