Tолкова си ми нужен...

Tолкова си ми нужен...
Появи се с вечерта.
Тя попи от твоята нежност и топлина.
Попи от твоята романтика.
Напои в себе си от този аромат,
от тази светлина...
Толкова свикнах с тях...
Така свикнах с теб...
Нощите ми ухаят на теб...
И на твоята липсва в някои от тях..


юни 2014год.

Ще се потопим...

 ...

Но вярвай, сърцето ми тупти
задъхва се в своето желание.
Чувствата ти лунни да останат
будни. И най-силни от преди.
Да ти подари най-чувственото си
дихание...

Ако не се стопи от натиска
на времето, ако не заспи...


Не ти казвам да чакаш.
Ала дълбоко в себе си
чертая мечти...
И се надявам и ти да го правиш...

И когато времето ни приюти
в своята топла прегръдка,
тогава няма да си устоим.
Ще се потопим...

Ще те чакам в сънят си...

Ще те чакам в сънят си...
Да ме помилваш...
Да ми нашепнеш...
Да ме докосваш с твоето Лунно ухание...

Написано е преди...

Написано е преди...
Сега се преследват мечтите,
мислите ни...
Такова присъствие
не се нарича със думи спокойни...
Но дали е взаимност? Дали?
Това Любов ли е, кажи?!
В сърцето щом се е настанило
и погубва ни, нали?!
Може много да получим, знаеш..
И знаеш, ще ни заболи...

две тъжни луни...

Тази вечер Луната очите си прикрива.
В тях една тъга е притаила...
Онзи, нейният блясък, светлината и
сега е сива,
твоята тишина при  себе си
е приютила.

И нощта е попила от тази сивота,
подарява ми я с най-тъжните песни.
Сънят ще те погали ли? А нощта
ще те помилва ли със ноти отнесени?

Стенанията в сърцето ти как да заглуша?
В тебе се мъчат две тъжни луни...
Мелодиите на миналите песни
как да съхраня?
Как ще намеря две скрити,
тъжни очи?

- Zuzara -