Tолкова си ми нужен...

Tолкова си ми нужен...
Появи се с вечерта.
Тя попи от твоята нежност и топлина.
Попи от твоята романтика.
Напои в себе си от този аромат,
от тази светлина...
Толкова свикнах с тях...
Така свикнах с теб...
Нощите ми ухаят на теб...
И на твоята липсва в някои от тях..


юни 2014год.

подпечатани с целувки...

Бяха няколко имена... в неясност.
Остана само твоето...
Без тъга. Само с малко доза съмнение.
И суета...
Която преди ме подминаваше често...
А ти сега ми я надяна на врата като колие.
С камъни изваяни от нежност
и подпечатани с целувки...

И мъничко липса. По теб...