две тъжни луни...

Тази вечер Луната очите си прикрива.
В тях една тъга е притаила...
Онзи, нейният блясък, светлината и
сега е сива,
твоята тишина при  себе си
е приютила.

И нощта е попила от тази сивота,
подарява ми я с най-тъжните песни.
Сънят ще те погали ли? А нощта
ще те помилва ли със ноти отнесени?

Стенанията в сърцето ти как да заглуша?
В тебе се мъчат две тъжни луни...
Мелодиите на миналите песни
как да съхраня?
Как ще намеря две скрити,
тъжни очи?

- Zuzara -

Докосва ме невидимо Любовта...

Изгрява луната и нежно
ме потапя в спомени.
Облаците обляни в мека топлина
изпращат в мислите ми
картини отронени...
Докосва ме невидимо Любовта...





п.с. на 1 Април няма да лъжем. Само ще дублираме;-)

Ти ми приличаш на звездата, която грее точно до Луната.

Ти ми приличаш на звездата, която грее точно до Луната. 

Тя също има нужда от светлина, от своя заряд, от опора, 

за да не се изгуби в мрака...


-zuzara-

Лунна усмивка

И Луната после ми се усмихна, сякаш бе разбрала всичко

*** Лунни отблясъци ***

Лунни отблясъци
преследват ми мисълта.
Измъчена от твоето мълчание,
тя често пътува
в тъжни странства,
изморена от стотици въпроси,
от безмерни пространства.
Изморена...
Но не се предава!
Отговор всеки ден от Луната
търси...


-zuzara-