Ще ме четеш ли понякога, ще се прокрадне ли тъжна нотка през лунно-податливото сърце? Ще заприлича ли поне за малко на тъга, която мислите ти при мен да донесе?
Нуждая се от теб.
Тихо да ме пазиш.
Без слова дори.
Да знам, че утре ще си до мен.
Всъщност не утре. Днес. Сега.
Искам да те усещам в настоящето.
Както преди. Върни ми онези дни!
Не ме лишавай от тази благословия,
от този дар, без който се чувствам толкова изгубена...
Така сама...
Нуждая се от теб. Сега!