Още преди ти казах...

Още преди ти казах,
че не може да се обричаш
на мен...
Че не бива...
Защото няма ясен път между нас...
Прегради стоят...
Два различни живота,
които незнайно защо 

се преплетоха някъде по пътя...
Там, където аз още объркано крача и не намирам път,
за да се освободя...

Още тогава ти казах
да не спираш. Да вървиш...
Там, където има път...
Защото моят към теб,
още се гради... и чисти...

Още тогава ти казах...
Но въпреки всичко
много ме заболя...
От реалността...
От вероятността...
От моят безизход...
Много заболя...
Дори аз не очаквах
да боли чак толкова...

Повикът на Сърцето ми

Разбираш ли, че не е просто огън.

Това е повикът на Сърцето ми...

То отдавна те търси...

Мълчаливо, тихо...

Но настоятелно...

Сред купища дим и отломки, 

сред срутени основи и стени...

И сред въздушни кули ...

Търси ге отдавна...

Сега, когато те намери

Не знае как да заглуши своя вик

 и нуждата да бъде споделено...

I'm addicted to you...

 

I'm addicted to you...

Толкова се пристастих

Чак до болка дори....

Cause I 'm addicted to you...

Всяка мисъл...

Всяка песен и мелодия...

Всяка дума и нота...

Ми посочват теб.

Защо е толкова дълбоко?

Защо е така силно?

Че чак започва по-силно да боли...

... от разстоянието...

... от ситуацията...

... от трудността...

Типично рачешка...

 

Протягам ръце в тъмнината
Успявам понякога да те усетя...
Тих, любвеобилен, нежен,
Запълващ тъмнината вътре в мен...
Понякога се обагрям цялата
С цветовете, които струят, когато ме докосваш с думи...

Понякога от думите изтича тъмнина...
И тя ме завива в хладнина, онази типично рачешката...
И някак още...
И ако тогава протегна ръце, ще уловя самотата си, украсена в ноти неясни...

Понякога лъчите слънчеви се превръщат в дим...
Дори и денят да е бил дъждовен и мокър...
Този дим ме задушава...

Но си поемам въздух дълбоко...
И просто забравям, че въздухът е тежък....

Изгубвам се в мечтите си...

 

Изгубвам се в мечтите си...

Не знам, имат ли силата да се движат напред...

Пътят е неясен...

Криволичи...

Аз виждам в тъмното добре,

но често се спъвам...

А всяко падане боли...