Умори ли се...

 

Умори ли се да чакаш

и чертаеш път между нас?

Усещам дълбочината 

на твоята безизходност...
На твоята загуба на търпение 

и предел на очакване...
Задушаваш се от желание, 

което незнаеш как да осъществиш.
... как да докоснеш...
... как да прегърнеш...
Да изтанцуваш този блус за двама...
Наричаш го с думи -

  последен, Любов и всичко...

Това чакане те задушава.
Дори градусите навън 

не те морят така...

Аз те разбирам истински, дълбоко...
Защото същото измъчва и мен...
Но вярвай, при мен е с двойна сила

 и ме наранява...
Защото всичкото е в моите ръце. 

И от това най-много ме боли...
Безсилна съм.. 

 Kaк двама ни да спася?

Давя се...
И да можех да плувам,
като риба без крила потъвам...
... в безизходността...

Не тъжи...
Искам поне ти да се спасиш...

Бел.ред. Температурата, в момента на писането е 32° C

-zuzara-

Може ли да е толкова силно

 

Може ли да е толкова силно?

И песните на Post Malone

ме "сливат" с теб...
Като Аурора, която 
се разлива над водата

и я прави вълшебна...

Може ли да е истинско?
Сред хаоса на ежедневието,
неясноснотатa на бъдещето 

и тежките планове...

Може ли да е обещавящо красиво?
Като всъщност не обещава, 
не заблуждава... въздушни кули не създава...

 

Искам да знам...

 

Искам да знам,
Че харесваш мен, цялата.
Не защото съм добра.
Не защото съм силна
И разбираща...
Искам да знам,
Че съм харесвана.
Аз.
Че харесваш очите ми.
Начинът, по който гледам.
С плам... и чувства неизляти...
Сдържани зад тях...
Искам да знам,
Че харесваш устните,
Как се смеят...
Как стихват...
И скриват въздишка...
Искам да знам,
Че гледаш косата
И мислено я галиш...
Обикаляш цялата й дължина...
Задържаш всеки кичур
И го усещаш...
Искам да знам,
Че харесваш да гледаш това 17-годишно излъчване
И да притихваш в

желание...

Да се сливаш със затворени очи...

Love Makes Me Cry...

Love Makes Me Cry....

Твоята нежност, муза ми е...
Искам да ме разтопиш с нея, цялата...
На нея ще се покоря...
Незнам, ще мога ли да я понеса...

Love Makes Me Cry...

Защото не искам вече да боли...
Не искам да ме счупи.
Едва се залепих...
Сама...
Не искам да е съвършена.

 Защото знам, че няма как да е.
Искам просто да ме гали. 

С онази тиха сила, която преобръща всичко 

и носи в мечтите онези цветове, 

които изпълват с живот...

Love Makes Me Cry...

Твоята нежност, муза ми е
Не я дръж в резерва.
Остави я по мен да обикаля...
Да изпълни всяка моя клетка с живот.
Да роди и нероденото в мен....
И после остани до мен...

Сгушен... да понесеш последствията от това...
Ще са тежко бреме, ако си суров....

Но, ако си.... тази муза нямаше да се роди....

Още преди ти казах...

Още преди ти казах,
че не може да се обричаш
на мен...
Че не бива...
Защото няма ясен път между нас...
Прегради стоят...
Два различни живота,
които незнайно защо 

се преплетоха някъде по пътя...
Там, където аз още объркано крача и не намирам път,
за да се освободя...

Още тогава ти казах
да не спираш. Да вървиш...
Там, където има път...
Защото моят към теб,
още се гради... и чисти...

Още тогава ти казах...
Но въпреки всичко
много ме заболя...
От реалността...
От вероятността...
От моят безизход...
Много заболя...
Дори аз не очаквах
да боли чак толкова...