Ти ме намери....

 

Незнам дали си този, 

който замечтах отдавна, 

за когото молех към Небето 

в най-силните дни в годината.

Незнам.

Но нещо ни събра и

 невидимият конец завърза Съдбите ни... 

Това безсилно ни привлече един към друг...

Но защо първо не ме освободиха от 

настоящето-минало, което отне моята идентичност...

С години търся себе си...

Изгубих се...

Ти ме намери.

И ме опъти в мрака да намеря своето изгубено Аз...

И го намерих, за да го посветя на теб...

Но първо ми е нужно 

да се освободя от тежките окови, 

които ме задушават 

дълбоко...

То умее дълбоко...

 

Сърцето ми не търси
ежедневие и срокове.
То просто умее..
Не изчислява...
Не сравнява...
То умее дълбоко...
Но вече се научи
да се пощадява,
ако някой не го оцени.
То умее.
Но знае как да се затвори,
Ако не срещне реципрочност.
Знае как да охладнее,
Ако не бъде оценено...

Ако някой не запее неговата мелодия, 
знае как да замълчи...

И ако го стори, няма да е за кратко...
То може да мълчи дълго...
Така дълго, чак тишината
 дори да е по-звучна от него.
В дългото мълчание 
може да се  загуби 

и да не намери пътя обратно....

I choose you...

 

I choose you...

Незнам защо.

Това ли си, което чаках,

За което молех

Да дойде при мен.

Защото ти дойде.

Буквално!

Ти ли си това, 

което мечтах?

Никой не е съвършен.

Нито ти, нито аз.

Но знам колко мечтах...

И ти дойде при мен.

Като сбъдната мечта.

Но аз те избрах!

I choose you...

Дано не греша!

И да съм те намечтала 

съвсем точно!

....

Моят Mactub

 

Твоето име е Нежност!

Дано не греша.

Не те наричам Обещание,

Защото нищо не ми обеща.

Освен Себе си.

За някога...

Когато има начин.

Защото не е сега.

И двамата знаем защо.

А аз знам и още...

Твоето име е Нежност!

Ще те наричам Mactub.

Моят Mactub!

Нищо, че не си Мой.

Обаче си Mactub.

Moят Mactub...

Щеше ли?

 

Появи се в живота ми.
Не знаеш защо.
И аз не знам.
Но никога не е случайно.
Винаги значи нещо.
Може би е затруднение.
Може би освобождение...
Да ме объркаш...
Да преобърнеш моят свят...
Да ме обикнеш...
Като за баланс на моята

 дългогодишна самота 
в обвързаност...
Твоята поява погали 

всички пластове в мен.
Първо събуди интереса ми,
А след това разклати моят 

уж спокоен свят.... /знаеш как/
Започна да търсиш местенце вътре в мен.

 Да се настаниш.
И го направи.
Защо ти беше нужно, незнам.
Но се превърна в изкушение, 

с висша степен на трудоемкост.
Сякаш светя в различна тоналност 

от всички други.
И те привлякох от километри чак.
Ако знаеше за тях, 

щеше ли да си го причиниш?
А на мен?

Или да излекуваш раненото 

в мен...

Сега, когато леко се докосна 

до тази чиста светлина, 

и знаеш колко е силна, 

но и крехка, 

щеше ли да ми го "причиниш",

 кажи?