Моят Mactub

 

Твоето име е Нежност!

Дано не греша.

Не те наричам Обещание,

Защото нищо не ми обеща.

Освен Себе си.

За някога...

Когато има начин.

Защото не е сега.

И двамата знаем защо.

А аз знам и още...

Твоето име е Нежност!

Ще те наричам Mactub.

Моят Mactub!

Нищо, че не си Мой.

Обаче си Mactub.

Moят Mactub...

Щеше ли?

 

Появи се в живота ми.
Не знаеш защо.
И аз не знам.
Но никога не е случайно.
Винаги значи нещо.
Може би е затруднение.
Може би освобождение...
Да ме объркаш...
Да преобърнеш моят свят...
Да ме обикнеш...
Като за баланс на моята

 дългогодишна самота 
в обвързаност...
Твоята поява погали 

всички пластове в мен.
Първо събуди интереса ми,
А след това разклати моят 

уж спокоен свят.... /знаеш как/
Започна да търсиш местенце вътре в мен.

 Да се настаниш.
И го направи.
Защо ти беше нужно, незнам.
Но се превърна в изкушение, 

с висша степен на трудоемкост.
Сякаш светя в различна тоналност 

от всички други.
И те привлякох от километри чак.
Ако знаеше за тях, 

щеше ли да си го причиниш?
А на мен?

Или да излекуваш раненото 

в мен...

Сега, когато леко се докосна 

до тази чиста светлина, 

и знаеш колко е силна, 

но и крехка, 

щеше ли да ми го "причиниш",

 кажи?

 

Умори ли се...

 

Умори ли се да чакаш

и чертаеш път между нас?

Усещам дълбочината 

на твоята безизходност...
На твоята загуба на търпение 

и предел на очакване...
Задушаваш се от желание, 

което незнаеш как да осъществиш.
... как да докоснеш...
... как да прегърнеш...
Да изтанцуваш този блус за двама...
Наричаш го с думи -

  последен, Любов и всичко...

Това чакане те задушава.
Дори градусите навън 

не те морят така...

Аз те разбирам истински, дълбоко...
Защото същото измъчва и мен...
Но вярвай, при мен е с двойна сила

 и ме наранява...
Защото всичкото е в моите ръце. 

И от това най-много ме боли...
Безсилна съм.. 

 Kaк двама ни да спася?

Давя се...
И да можех да плувам,
като риба без крила потъвам...
... в безизходността...

Не тъжи...
Искам поне ти да се спасиш...

Бел.ред. Температурата, в момента на писането е 32° C

-zuzara-

Може ли да е толкова силно

 

Може ли да е толкова силно?

И песните на Post Malone

ме "сливат" с теб...
Като Аурора, която 
се разлива над водата

и я прави вълшебна...

Може ли да е истинско?
Сред хаоса на ежедневието,
неясноснотатa на бъдещето 

и тежките планове...

Може ли да е обещавящо красиво?
Като всъщност не обещава, 
не заблуждава... въздушни кули не създава...

 

Искам да знам...

 

Искам да знам,
Че харесваш мен, цялата.
Не защото съм добра.
Не защото съм силна
И разбираща...
Искам да знам,
Че съм харесвана.
Аз.
Че харесваш очите ми.
Начинът, по който гледам.
С плам... и чувства неизляти...
Сдържани зад тях...
Искам да знам,
Че харесваш устните,
Как се смеят...
Как стихват...
И скриват въздишка...
Искам да знам,
Че гледаш косата
И мислено я галиш...
Обикаляш цялата й дължина...
Задържаш всеки кичур
И го усещаш...
Искам да знам,
Че харесваш да гледаш това 17-годишно излъчване
И да притихваш в

желание...

Да се сливаш със затворени очи...