Изгубвам се в мечтите си...

 

Изгубвам се в мечтите си...

Не знам, имат ли силата да се движат напред...

Пътят е неясен...

Криволичи...

Аз виждам в тъмното добре,

но често се спъвам...

А всяко падане боли...

Това Ухание...

 

Това Ухание ме гали

с онази дива нежност, 

на която трудно може да се устои...

То се носи отдалече, преминало цели 3 сезона 

и докосващо своето лято...

То е толкова истинско и пълно  с мечтание...

"Твърде хубаво, за да е истина!" - бих си казала, 

но ще замълча.

Защото искам да ме ухае тихо, незабележимо, 

с най-удивителната и силна нежност, 

на която е способно...

С най-дълбокото усещане за пълноценност 

и с най-силната наситеност на сбъднати копнежи...

Това Ухание обхожда 

всяко скрито кътче в мен 

и тихичко нашепва Мелодията на Сърцето ми....

- zuzara -

 

 

 

Като скитник...

Мисълта ми обикаля като скитник.
Сърцето се мъчи в твоята липса.
Цялото същество, отвътре боли...
Ти си там...
Спокойна съм.
И Знам...
Аз съм си тук...

Затварям в мечтание очи...
Ти си при мен...
Аз съм при теб...
Наши са нашите мечти...

В дните те допускам в мислите си
А в нощите е така тихо...
Без теб. И боли...

Скитникът е дълбоко ранен
Не вижда, не докосва...
Но усеща.... чрез сърцето...
Не само липса.
Не само как боли...

..... че започва да обича .....

А си далече...
И кърви...

Неговата Пролет!

Сърцето ми пречупено, лепено, шито
събира частите си за теб.
Твоята нежност, балсам му е...

То се събира с твоята поява в живота ми...
Не веднага. 

Когато го докосна за пръв път. 

И после пак...
И пак...
Ти си неговата Пролет!
Лъчите слънчеви, с които го погалваш, го лекуват, с най-дълбоката нежност и плам...

То разцъфва след тежка зима...

Какво написаха звездите ...

 Какво написаха звездите за нас?

След като орисаха тази тежка свързаност помежду ни...
Чертаят път на желание и страст,
На тихи чувства, откровеност и хиляди думи...

Какво написаха от тогава до сега?
Едно посадено семенце с неплануван растеж.
Преплетени нишки орисани от Любовта,
поръсени със непреодолим копнеж...

Какво написали са още, незнаем.
Но пътят е толкова непроходим!
Срещнахме се в сезон нетраен,
Разцъфнахме тихо, след дълга зима...