Какво написаха звездите ...

 Какво написаха звездите за нас?

След като орисаха тази тежка свързаност помежду ни...
Чертаят път на желание и страст,
На тихи чувства, откровеност и хиляди думи...

Какво написаха от тогава до сега?
Едно посадено семенце с неплануван растеж.
Преплетени нишки орисани от Любовта,
поръсени със непреодолим копнеж...

Какво написали са още, незнаем.
Но пътят е толкова непроходим!
Срещнахме се в сезон нетраен,
Разцъфнахме тихо, след дълга зима...

С онази влюбеност...

 Малко ми писна все да бъда доброто, мило момиче, вместено в планове и графици...

Удобно, достойно... намерено случайно или не...
А харесвана кога ще бъда?!
Желана, трепетно гледана, търсена...
С онази влюбеност на дълбоко потъване...
И търсещ поглед, изпълнен с жадуване...
Кога ще бъда обичана?!
По онзи различен, единствен начин на очакване, 

с копнеж в дълбините на сърцето...
Кога?
Кога ще усетя повикът на сърцето, търсещо моето...
В тъмнината дишащо за мен,
Да слее своя повик с моят...
В тишината на нощта, да чуя шепнещо "Толкова те търсих..."

Накарай го...

 Заведи ме там, където

Небето среща Земята
и всички нюанси нежно
танцуват своя танц...
Там, някъде в онази
спираща дъха картина
и моето сърце ще стихне...
В очакване да се слее с твоето и 

да затанцуват своят танц...
Тъй както багрите около тях...

В този миг,
Накарай Времето да спре!
Защото и без туй загубихме
толкова много от нашето...
Докато ни срещне Съдбата...
Накарай го да ни се подчини,
да спре и да ни утеши...
Защо му беше нужно 

чак толкова много 

да ни държи един без друг,

 докато ни срещне...
Накарай го...!
Дължи ни толкова много извинения...

- zuzara -

Mactub...

 Защо трябва да е толкова невъзможно и трудно?

Когато е обещаващо красиво и стабилно.

Почти цели два живота изградени 

стоят помежду ни...

Не са разстоянието...

Нито годините...

Нито разликите помежду ни...

Заигравка ли е това за нас?

Или е Mactub да се срещнем...

Да се разтуптим преди да се погледнем,

Преди да се докоснем...

Преди да изречем имената си дори...

Mactub...

- zuzara -

Как липсата ти да заглуша?

 Тишина в стаята,

леко загатваща самота...

В мрака тихо се прокрадва

слаба светлина...

И звуците на Post Malone

тихичко нашепват,

ръководят нотите в сърцето...

Сякаш пътуват надалече...

Там, където отлита и мисълта, 

и нуждата от споделеност...

В очите е пълно с пътуване,

в ушите звучат тихи минори...

     ... Will be the happy...

Как липсата ти да заглуша?

- zuzara -