I'm addicted to you...

 

I'm addicted to you...

Толкова се пристастих

Чак до болка дори....

Cause I 'm addicted to you...

Всяка мисъл...

Всяка песен и мелодия...

Всяка дума и нота...

Ми посочват теб.

Защо е толкова дълбоко?

Защо е така силно?

Че чак започва по-силно да боли...

... от разстоянието...

... от ситуацията...

... от трудността...

Типично рачешка...

 

Протягам ръце в тъмнината
Успявам понякога да те усетя...
Тих, любвеобилен, нежен,
Запълващ тъмнината вътре в мен...
Понякога се обагрям цялата
С цветовете, които струят, когато ме докосваш с думи...

Понякога от думите изтича тъмнина...
И тя ме завива в хладнина, онази типично рачешката...
И някак още...
И ако тогава протегна ръце, ще уловя самотата си, украсена в ноти неясни...

Понякога лъчите слънчеви се превръщат в дим...
Дори и денят да е бил дъждовен и мокър...
Този дим ме задушава...

Но си поемам въздух дълбоко...
И просто забравям, че въздухът е тежък....

Изгубвам се в мечтите си...

 

Изгубвам се в мечтите си...

Не знам, имат ли силата да се движат напред...

Пътят е неясен...

Криволичи...

Аз виждам в тъмното добре,

но често се спъвам...

А всяко падане боли...

Това Ухание...

 

Това Ухание ме гали

с онази дива нежност, 

на която трудно може да се устои...

То се носи отдалече, преминало цели 3 сезона 

и докосващо своето лято...

То е толкова истинско и пълно  с мечтание...

"Твърде хубаво, за да е истина!" - бих си казала, 

но ще замълча.

Защото искам да ме ухае тихо, незабележимо, 

с най-удивителната и силна нежност, 

на която е способно...

С най-дълбокото усещане за пълноценност 

и с най-силната наситеност на сбъднати копнежи...

Това Ухание обхожда 

всяко скрито кътче в мен 

и тихичко нашепва Мелодията на Сърцето ми....

- zuzara -

 

 

 

Като скитник...

Мисълта ми обикаля като скитник.
Сърцето се мъчи в твоята липса.
Цялото същество, отвътре боли...
Ти си там...
Спокойна съм.
И Знам...
Аз съм си тук...

Затварям в мечтание очи...
Ти си при мен...
Аз съм при теб...
Наши са нашите мечти...

В дните те допускам в мислите си
А в нощите е така тихо...
Без теб. И боли...

Скитникът е дълбоко ранен
Не вижда, не докосва...
Но усеща.... чрез сърцето...
Не само липса.
Не само как боли...

..... че започва да обича .....

А си далече...
И кърви...