Love Makes Me Cry...

Love Makes Me Cry....

Твоята нежност, муза ми е...
Искам да ме разтопиш с нея, цялата...
На нея ще се покоря...
Незнам, ще мога ли да я понеса...

Love Makes Me Cry...

Защото не искам вече да боли...
Не искам да ме счупи.
Едва се залепих...
Сама...
Не искам да е съвършена.

 Защото знам, че няма как да е.
Искам просто да ме гали. 

С онази тиха сила, която преобръща всичко 

и носи в мечтите онези цветове, 

които изпълват с живот...

Love Makes Me Cry...

Твоята нежност, муза ми е
Не я дръж в резерва.
Остави я по мен да обикаля...
Да изпълни всяка моя клетка с живот.
Да роди и нероденото в мен....
И после остани до мен...

Сгушен... да понесеш последствията от това...
Ще са тежко бреме, ако си суров....

Но, ако си.... тази муза нямаше да се роди....

Още преди ти казах...

Още преди ти казах,
че не може да се обричаш
на мен...
Че не бива...
Защото няма ясен път между нас...
Прегради стоят...
Два различни живота,
които незнайно защо 

се преплетоха някъде по пътя...
Там, където аз още объркано крача и не намирам път,
за да се освободя...

Още тогава ти казах
да не спираш. Да вървиш...
Там, където има път...
Защото моят към теб,
още се гради... и чисти...

Още тогава ти казах...
Но въпреки всичко
много ме заболя...
От реалността...
От вероятността...
От моят безизход...
Много заболя...
Дори аз не очаквах
да боли чак толкова...

Повикът на Сърцето ми

Разбираш ли, че не е просто огън.

Това е повикът на Сърцето ми...

То отдавна те търси...

Мълчаливо, тихо...

Но настоятелно...

Сред купища дим и отломки, 

сред срутени основи и стени...

И сред въздушни кули ...

Търси ге отдавна...

Сега, когато те намери

Не знае как да заглуши своя вик

 и нуждата да бъде споделено...

I'm addicted to you...

 

I'm addicted to you...

Толкова се пристастих

Чак до болка дори....

Cause I 'm addicted to you...

Всяка мисъл...

Всяка песен и мелодия...

Всяка дума и нота...

Ми посочват теб.

Защо е толкова дълбоко?

Защо е така силно?

Че чак започва по-силно да боли...

... от разстоянието...

... от ситуацията...

... от трудността...

Типично рачешка...

 

Протягам ръце в тъмнината
Успявам понякога да те усетя...
Тих, любвеобилен, нежен,
Запълващ тъмнината вътре в мен...
Понякога се обагрям цялата
С цветовете, които струят, когато ме докосваш с думи...

Понякога от думите изтича тъмнина...
И тя ме завива в хладнина, онази типично рачешката...
И някак още...
И ако тогава протегна ръце, ще уловя самотата си, украсена в ноти неясни...

Понякога лъчите слънчеви се превръщат в дим...
Дори и денят да е бил дъждовен и мокър...
Този дим ме задушава...

Но си поемам въздух дълбоко...
И просто забравям, че въздухът е тежък....