Ще взема всичката тази невъзможност,
и ще я подложа на страдание...
докато се измори...
и ми покаже пътя...
към всичкото замечтано...
да го отработя
и от безметежност да го спася...
.jpg)
Мислех, че няма да боли.
Че така е редно.
Но заболя.
Много.
До сълзи...
Не трябваше. Но заболя...
We will Fire...
Успокоявам се, че така трябва.
Че това е най-добре за мен.
Може би Висшите сили ме спасяват.
Отново. Най-вероятно.
Broken promises...
Fading dreams...
Но все пак боли.
От разочорованието.
От безумните очаквания...
Какво ли имаше в тях?
Безумие.
Необмисленост....
Чувства...
Очакване да обичам.
Безумно силно желание да обичам.
И то беше прекършено!
....
Когато Марс излезе от Риби
И нахлу в Овен...
Вътрешното усещане се смени
С агресивно външно действие...
Рестарт.
But this never mine...
Falling...
Има толкова тъга в невъзможността...
Но предизвиква да мечтаеш,
Да очакваш...
Невъзможност ли е, или е неизградена стена...
Невъзможност ли е или страх?
Да се изправиш и да се бориш,
Да устоиш на всяка трудност,
Да градиш...
Има толкова красота в мечтанията за далечното,
За онова, което ти се струва непосилно.....
Понякога много ми се иска .... да превъртя времето напред
За да имам повече шансове с мечтите ми...
Но така ще пропусна вероятно ценни мигове, които трябва да изживея с всяка фибра на тялото си....
И без друго Времето си тече неуморно, не спирааа....
Тази невъзможност е красива,
Но болезнено коварна и тихомълком зла...
Мечти с реалността се сливат,
В думите усещаш сила, но не и на дела.
