Бяха няколко имена... в неясност.
Остана само твоето...
Без тъга. Само с малко доза съмнение.
И суета...
Която преди ме подминаваше често...
А ти сега ми я надяна на врата като колие.
С камъни изваяни от нежност
и подпечатани с целувки...
И мъничко липса. По теб...
Няма коментари:
Публикуване на коментар