Протягам ръце в тъмнината
Успявам понякога да те усетя...
Тих, любвеобилен, нежен,
Запълващ тъмнината вътре в мен...
Понякога се обагрям цялата
С цветовете, които струят, когато ме докосваш с думи...
Понякога от думите изтича тъмнина...
И тя ме завива в хладнина, онази типично рачешката...
И някак още...
И ако тогава протегна ръце, ще уловя самотата си, украсена в ноти неясни...
Понякога лъчите слънчеви се превръщат в дим...
Дори и денят да е бил дъждовен и мокър...
Този дим ме задушава...
Но си поемам въздух дълбоко...
И просто забравям, че въздухът е тежък....
Няма коментари:
Публикуване на коментар