Неговата Пролет!

Сърцето ми пречупено, лепено, шито
събира частите си за теб.
Твоята нежност, балсам му е...

То се събира с твоята поява в живота ми...
Не веднага. 

Когато го докосна за пръв път. 

И после пак...
И пак...
Ти си неговата Пролет!
Лъчите слънчеви, с които го погалваш, го лекуват, с най-дълбоката нежност и плам...

То разцъфва след тежка зима...