Помниш ли...

Помниш ли, когато веднъж счупих огледало, и ти казах: "Край с Любовта ми! Току що счупих огледало..."
Ти ми отвърна да не вярвам в тия глупости.
И аз повярвах тогава на теб...

Помниш ли?
И аз бях забравила :) Преди малко го прочетох някъде... и си спомних...

Е, Северняко, доверих ти се :)
Но къде си ти сега? Там, при слънчевото, но ледено кралство. Там. Но без мен...
Нали?
Аз пак смятам да не вярвам.
Защото... Огледалото "отнесе" нашата любов.... кой знае къде....

Много ме нарани....

Много ме нарани. 
Толкова много...
Няма да забравя. 
Знам, че тази болка ми е в помощ. 
Със сигурност ми е в помощ...
Отърси ме от болните илюзии и глупави мечти... 
Всъщност, никак не бяха глупави. 
Просто... са неосъществими. 
Всъщност... съвсем осъществими са. 
Но, ако и от другата страна стои сериозен, силен човек. Не слабак. Беглец. Чуплив... И чупващ. Убиващ Мечти, Вяра и Копнежи... Убиващ Шансове... Унищожаващ родени(създадени) песни...

Когато Бриза изживява своите самотни нощи

-6-

Иска ми се да можех, да се бях сбогувала

Щях да кажа каквото мисля

Може би дори да поплача за теб.

Само ако знаех, че ще бъде последният път

Щях да си разделя сърцето на две

За да запазя част от теб.

Мелодии за Сърцето ми...

...

Моят Лунен Пристан остана някъде там, на непроходимият Север...
Безсилна останах да се боря в опити да го достигна...

Но в безсилието ми до мене се докосна морски повей, от миналото донесен...
И неговият шепот се промушва в косите ми, с усмивки гали хладнината уморена...
Той е моят композитор, от моите многонотия създава мелодии за мен. Мелодии за Сърцето ми...


13.05.2019 г.

Когато Бриза...

Когато Бриза изживява 

своите самотни нощи

-5-