То умее дълбоко...

 

Сърцето ми не търси
ежедневие и срокове.
То просто умее..
Не изчислява...
Не сравнява...
То умее дълбоко...
Но вече се научи
да се пощадява,
ако някой не го оцени.
То умее.
Но знае как да се затвори,
Ако не срещне реципрочност.
Знае как да охладнее,
Ако не бъде оценено...

Ако някой не запее неговата мелодия, 
знае как да замълчи...

И ако го стори, няма да е за кратко...
То може да мълчи дълго...
Така дълго, чак тишината
 дори да е по-звучна от него.
В дългото мълчание 
може да се  загуби 

и да не намери пътя обратно....