Има толкова тъга...

Има толкова тъга в невъзможността...

Но предизвиква да мечтаеш, 

Да очакваш...

Невъзможност ли е, или е неизградена стена...

Невъзможност ли е или страх?

Да се изправиш и да се бориш,

Да устоиш на всяка трудност,

Да градиш...

Има толкова красота в мечтанията за далечното,

За онова, което ти се струва непосилно.....

Понякога много ми се иска....

 Понякога много ми се иска .... да превъртя времето напред

За да имам повече шансове с мечтите ми...

Но така ще пропусна вероятно ценни мигове, които трябва да изживея с всяка фибра на тялото си....

И без друго Времето си тече неуморно, не спирааа....

Тази невъзможност

Тази невъзможност е красива,
Но болезнено коварна и тихомълком зла...
Мечти с реалността се сливат,
В думите усещаш сила, но не и на дела.

Тази невъзможност ни е свила,
Тихо, задушаващо притиска...
/И започна да боли.../
Как един на друг да бъдем Сила?
Като от Нея получаваме огризки?

Тази невъзможност не ни щади!
Гали ни, и после зашлевява.
Разтуптява ни дълбоко и боли
Избор някакъв дали ни дава?

Ще ни липсва времето с тях...

Има хора, които са имали определена роля в живота ни, и знаейки това приемаме отсъствието им по-леко.
Но въпреки това ни липсва времето с тях...

💛  ☀  💛  ☀  💛  ☀  💛  ☀  💛  ☀ 
...

Ще мълча...

Не. Няма да ти пиша.
/Ако не ми пишеш ти/
Не. Нито ще ти звънна някога
Вече.
Ти отдавна спря.
Аз се уча бавно...
Но когато усвоя, което трябва
Го прилагам.
И знам как да мълча.
Това го умея до съвършенство.
Ще мълча...
До лудост!
Твоята...