Моят Сезон...

               Ретроградност ли е?
            Или незавършен Урок...
         Кармичен.
     С дъх на сродност...
  Душите са се срещнали.
Преди...
В отдавнашен живот...
Какво ли са сътворили тогава?
Че се отработваме сега...

Прекъсвахме.
Обновявахме...
С онзи незавършен плам,
Обкован с тежки обвързаности на желание и страст..
Неясна неубходимост и магнитност...
Имаме постоянно или понякога само.

Аз от теб, ти от мен...
Толкова много години...
И все още няма "Нас"...

После потушеност...
Тъга...
Бягство...
Тиха самотност...

Някога ми каза, че имам интересен изказ.
Такъв ли е още, кажи ми?
Съхраних го за теб.
За Моята непостоянна Муза!
Която е като сезон.
Идва, властва... И си тръгва.
Моят Сезон.
Неизживяно изживян.
  Недокоснато докоснат.
    Безшумно Шумен.
       Отдалече...
         Чак при мен...
              Дошъл.
                  И неостанал...

Когато се нуждаеш....

Когато се нуждаеш,
Когато ти е болезнено неубходимо,
Вселената ти изпраща подходящият човек....
Дава му точна роля...

И после ти се иска да пренапишеш сценария....

Почти impossible...

Е, такова нещо не би било изненада. Но все пак се случи такава! И нищо, че Меркурий беше съвсем на крачка от ретроградността си. Съвсем на крачка... Но поднесе енергията си в аванс...
И ми върна спомените. С теб. С един съвсем неглижиран поздрав. Уж такъв. Но към мен.
Начерта едно тихо Дежавю...
Северния полюс разтопи ли се, Северняко?
Онези айберги в тогавашните дни, кога успя да ги разбиеш на хиляди парчета?
Какво направи с тия остатъци от лед?
От далече ли опари се от моя южен допир?
Да... Отдалече...
Защото близкото ти беше вече невъзможно. Много мостове се срутиха зад мен...
И стана почти impossible да ме достигнеш...
Но почти...

Писмо до моето Аз! За Коледа ❄

❤🍀❄ Здрасти, мила моя! ❄🍀❤
И тази година си отива. Още мъничко...
Бъди търпелива. Толкова много търпение премина...
Толкова тъги изживя...
Бъди здрава! Това ти желая. Силата я имаш, усмивките - също. Ти си важна.  Другото е преходно. Дори и Любовта, за която живееш и дишаш...
Пожелавам ти я! И нея!
Нека не напуска сърцето ти!
 И нека настани теб самата, на топло... някъде дълбоко... при някого, който те цени дълбоко и истински!

Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си... В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш,  ще откриеш един неподозирано съществуваш свят, далеч надхвърлящ фантазиите и мечтите, и несъвместим с реалността. Но съществуващ!