Умори ли се...

 

Умори ли се да чакаш

и чертаеш път между нас?

Усещам дълбочината 

на твоята безизходност...
На твоята загуба на търпение 

и предел на очакване...
Задушаваш се от желание, 

което незнаеш как да осъществиш.
... как да докоснеш...
... как да прегърнеш...
Да изтанцуваш този блус за двама...
Наричаш го с думи -

  последен, Любов и всичко...

Това чакане те задушава.
Дори градусите навън 

не те морят така...

Аз те разбирам истински, дълбоко...
Защото същото измъчва и мен...
Но вярвай, при мен е с двойна сила

 и ме наранява...
Защото всичкото е в моите ръце. 

И от това най-много ме боли...
Безсилна съм.. 

 Kaк двама ни да спася?

Давя се...
И да можех да плувам,
като риба без крила потъвам...
... в безизходността...

Не тъжи...
Искам поне ти да се спасиш...

Бел.ред. Температурата, в момента на писането е 32° C

-zuzara-