Когато се нуждаеш....

Когато се нуждаеш,
Когато ти е болезнено неубходимо,
Вселената ти изпраща подходящият човек....
Дава му точна роля...

И после ти се иска да пренапишеш сценария....

Почти impossible...

Е, такова нещо не би било изненада. Но все пак се случи такава! И нищо, че Меркурий беше съвсем на крачка от ретроградността си. Съвсем на крачка... Но поднесе енергията си в аванс...
И ми върна спомените. С теб. С един съвсем неглижиран поздрав. Уж такъв. Но към мен.
Начерта едно тихо Дежавю...
Северния полюс разтопи ли се, Северняко?
Онези айберги в тогавашните дни, кога успя да ги разбиеш на хиляди парчета?
Какво направи с тия остатъци от лед?
От далече ли опари се от моя южен допир?
Да... Отдалече...
Защото близкото ти беше вече невъзможно. Много мостове се срутиха зад мен...
И стана почти impossible да ме достигнеш...
Но почти...

Писмо до моето Аз! За Коледа ❄

❤🍀❄ Здрасти, мила моя! ❄🍀❤
И тази година си отива. Още мъничко...
Бъди търпелива. Толкова много търпение премина...
Толкова тъги изживя...
Бъди здрава! Това ти желая. Силата я имаш, усмивките - също. Ти си важна.  Другото е преходно. Дори и Любовта, за която живееш и дишаш...
Пожелавам ти я! И нея!
Нека не напуска сърцето ти!
 И нека настани теб самата, на топло... някъде дълбоко... при някого, който те цени дълбоко и истински!

Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си... В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш,  ще откриеш един неподозирано съществуваш свят, далеч надхвърлящ фантазиите и мечтите, и несъвместим с реалността. Но съществуващ!

Висшият Жрец...

Наистина ти простих.
Осъзнах, че беше пратен в живота ми със специална мисия. Като кармичен урок, духовен учител, Висш Жрец (Таро)...
Ти ме пробуди от дълбокият зимен сън, в който бях изпаднала много отдавна. Без значение е времето, в което го постигна... Важното е, че се случи. Без да осъзнавам, ми "подари шамар", такъв, че ме разтърси...
Може би самият ти не осъзнаваш своята заслуга и ролята ти в моят живот. И аз не я осъзнавах тогава.
Но мина време и се оттърсих от болката. Не от шамара. Болката да те замечтая и да не те имам никога.
Шамарът на моят Северен принц. Шамарът на моят недостигнат Пристан... Той не боли. Аз съм му благодарна.
И му простих.