Ще те чакам в сънят си...

Ще те чакам в сънят си...
Да ме помилваш...
Да ми нашепнеш...
Да ме докосваш с твоето Лунно ухание...

Написано е преди...

Написано е преди...
Сега се преследват мечтите,
мислите ни...
Такова присъствие
не се нарича със думи спокойни...
Но дали е взаимност? Дали?
Това Любов ли е, кажи?!
В сърцето щом се е настанило
и погубва ни, нали?!
Може много да получим, знаеш..
И знаеш, ще ни заболи...

две тъжни луни...

Тази вечер Луната очите си прикрива.
В тях една тъга е притаила...
Онзи, нейният блясък, светлината и
сега е сива,
твоята тишина при  себе си
е приютила.

И нощта е попила от тази сивота,
подарява ми я с най-тъжните песни.
Сънят ще те погали ли? А нощта
ще те помилва ли със ноти отнесени?

Стенанията в сърцето ти как да заглуша?
В тебе се мъчат две тъжни луни...
Мелодиите на миналите песни
как да съхраня?
Как ще намеря две скрити,
тъжни очи?

- Zuzara -