Moonlight
неделя, 21 юни 2020 г.
събота, 30 май 2020 г.
четвъртък, 21 май 2020 г.
Моят Сезон...
Ретроградност ли е?
Или незавършен Урок...
Кармичен.
С дъх на сродност...
Душите са се срещнали.
Преди...
В отдавнашен живот...
Какво ли са сътворили тогава?
Че се отработваме сега...
Прекъсвахме.
Обновявахме...
С онзи незавършен плам,
Обкован с тежки обвързаности на желание и страст..
Неясна неубходимост и магнитност...
Имаме постоянно или понякога само.
Аз от теб, ти от мен...
Толкова много години...
И все още няма "Нас"...
После потушеност...
Тъга...
Бягство...
Тиха самотност...
Някога ми каза, че имам интересен изказ.
Такъв ли е още, кажи ми?
Съхраних го за теб.
За Моята непостоянна Муза!
Която е като сезон.
Идва, властва... И си тръгва.
Моят Сезон.
Неизживяно изживян.
Недокоснато докоснат.
Безшумно Шумен.
Отдалече...
Чак при мен...
Дошъл.
И неостанал...
Или незавършен Урок...
Кармичен.
С дъх на сродност...
Душите са се срещнали.
Преди...
В отдавнашен живот...
Какво ли са сътворили тогава?
Че се отработваме сега...
Прекъсвахме.
Обновявахме...
С онзи незавършен плам,
Обкован с тежки обвързаности на желание и страст..
Неясна неубходимост и магнитност...
Имаме постоянно или понякога само.
Аз от теб, ти от мен...
Толкова много години...
И все още няма "Нас"...
После потушеност...
Тъга...
Бягство...
Тиха самотност...
Някога ми каза, че имам интересен изказ.
Такъв ли е още, кажи ми?
Съхраних го за теб.
За Моята непостоянна Муза!
Която е като сезон.
Идва, властва... И си тръгва.
Моят Сезон.
Неизживяно изживян.
Недокоснато докоснат.
Безшумно Шумен.
Отдалече...
Чак при мен...
Дошъл.
И неостанал...
събота, 16 май 2020 г.
понеделник, 16 март 2020 г.
Почти impossible...
Е, такова нещо не би било изненада. Но все пак се случи такава! И нищо, че Меркурий беше съвсем на крачка от ретроградността си. Съвсем на крачка... Но поднесе енергията си в аванс...
И ми върна спомените. С теб. С един съвсем неглижиран поздрав. Уж такъв. Но към мен.
Начерта едно тихо Дежавю...
Северния полюс разтопи ли се, Северняко?
Онези айберги в тогавашните дни, кога успя да ги разбиеш на хиляди парчета?
Какво направи с тия остатъци от лед?
От далече ли опари се от моя южен допир?
Да... Отдалече...
Защото близкото ти беше вече невъзможно. Много мостове се срутиха зад мен...
И стана почти impossible да ме достигнеш...
Но почти...
И ми върна спомените. С теб. С един съвсем неглижиран поздрав. Уж такъв. Но към мен.
Начерта едно тихо Дежавю...
Северния полюс разтопи ли се, Северняко?
Онези айберги в тогавашните дни, кога успя да ги разбиеш на хиляди парчета?
Какво направи с тия остатъци от лед?
От далече ли опари се от моя южен допир?
Да... Отдалече...
Защото близкото ти беше вече невъзможно. Много мостове се срутиха зад мен...
И стана почти impossible да ме достигнеш...
Но почти...
Абонамент за:
Публикации (Atom)